Искаме ли, когато си мислим, че искаме

Един мой познат, съвсем младо момче, даде следния пример за искането. Представете си, че сте на бирен фестивал. Организаторите черпят безплатно с бира. Е, и да не е безплатна, сигурно пак на едно подобно мероприятие ще изпиете доста. И след време какво ви се приисква? Правилно, бирата, преминала вертикално през целия ви организъм, иска да излезе навън...
Започвате да се оглеждате - къде можете да реализирате това свое желание. Дали организаторите са се погрижили за вашия телесен и оттам душевен комфорт? Май не са. Поне доколкото виждате в тълпата.
Започвате да търсите по-усилено и настойчиво - трябва на всяка цена да реализирате това свое желание.
Временният неуспех не може да ви обезкуражи! Вие знаете, че непременно ще намерите начин да го направите!
Ще го направите ли? Разбира се! Дори организаторите изобщо да не са предвидили това ваше желание и да не са ви създали никакви подходящи условия.
Вие ще намерите начин, нали?
Можете ли да си представите, че ако се поогледате малко и видите, че няма къде и няма как, спокойно ще си кажете: не, няма начин, в момента няма подходящите условия за това. Или: как пък все на мен се случват подобни проблеми? (и започвате да анализирате живота си от самото раждане - как се е стигнало до този проблем). Или: днес тая няма да стане, днес явно не е мой ден, я да оставя за утре...
Сигурно ако можехте да отложите реализацията на това желание "за утре", щяхте да го направите. Както постоянно и правим... Докато се появят по-подходящите условия. Ами ако не се появят? Какво ще стане с желанието ви, което вчера е било страхотно силно? И искали ли сте истински всъщност?
Ако желанието ви не ви кара да действате - дори не благодарение на, а въпреки......значи то е колкото главичката на карфица. Може би само ви се струва, че искате?

Втори пример - за тези, които не пият бира или просто не им е харесал първият - нещо по-възвишено :)
При един Учител дошъл младеж. Казал му: "Учителю, предай ми твоята мъдрост. Искам да стана мъдър като теб".
Младежът бил умен и начетен, вече бил преминал през разни школи и различни учители, съзнанието му било изпълнено с най-различни знания, гледал и говорел самоуверено и гордо (като истински уважаващ себе си интелектуалец :). Но все пак съзнавал, че е още далеч от истинската мъдрост. Грешката му била тази, че мислел, че мъдростта е знание, много, много знания, които могат да бъдат намерени в книгите, в думите на учителите. Затова търсел все нови и нови знания, нови и нови учители.
Учителят разбрал всичко това, още щом погледнал младежа. В очите му горяла жаждата за знания, а не жаждата и готовността за мъдростта. Казал му: "Ела с мен". И го повел към близката река.
Стигнали до реката, навлезли до кръста във водата. Учителят мълчаливо хванал главата на младежа и я натиснал под водата.
След време, когато младежът явно вече се давел, Учителят го пуснал. Изчакал го да се съвземе и го попитал: "Какво ти се искаше най-много, докато държах главата ти под водата?"
"Исках да дишам! Исках да дишам!" - бързо и задъхано изрекъл младежът.
"Е, когато поискаш мъдростта толкова силно, колкото силно искаше преди малко да дишаш, тогава ще дойдеш при мен".

Искаме ли, когато си мислим, че искаме?
...Когато желанието не ни разкъсва на всички посоки - така, че да си мислим "ако не го направя - днес, сега, веднага - ще умра!"