Не ме издигай в ранг на божество!

Не ме издигай в ранг на божество.
Жена съм - плът...и плам, и песен.
С коси развети...Но без ангелско крило
да прави по-небесни раменете ми.

Жена съм - майка, дъщеря, любима...
Кръв земна, земен дух - тук, на Земята.
Не ми търси необичайно име -
търси ме в битието на децата ми.

И ти недей към небесата да отлиташ :)
Ела, ще те завия топло със ръцете си.
Ще ти отвърна и преди да ме попиташ -
с вени пулсиращи, със дъх, с ресници трепкащи...

Ела - да бъдем земни, живи, истински.
Жена и мъж. Всичко останало е суета.
И за небето има време...Мислиш ли,
че ще ни отмине вечността?

Във вечността ще ни остане само тя - божествената
искра, предопределила дните ни.
А щом сме на Земята - възможно най-естественото
е да сме хора. Макар и устремени към звездите...

Чуй ме:
не ме издигай в ранг на божество...

Притча

Дзенският мастер Хотей ходел от село на село.
Той бил един от най-красивите хора, които някога са живели на земята.
Бил известен сред хората като "Смеещият се Буда" - той непрекъснато се смеел.
Но понякога сядал под някое дърво...
В едно село седял под дървото със затворени очи - без да се смее, без дори да се усмихва, абсолютно спокоен и вглъбен.
Един човек го попитал:
- Хотей, защо не се смееш?
Той отворил очи и отговорил:
- Приготвям се.
Човекът нищо не разбрал. Озадачено попитал:
- Какво разбираш под "приготвяне"?
Хотей отвърнал:
- Трябва да се приготвя за смеха. Трябва да си дам почивка. Трябва да отида навътре в себе си, да забравя целия свят, за да се върна обновен, за да мога отново да се смея.