сряда, 10 септември 2008 г.

Любовни акростихи

***
Огледални души.
Безполезният Хронос
И пространството
Чакат да ги признаем.
А ние нехаем.
Молитва и песен
Текат между нас -
Енергия, сила, живот...

***
Леко, слънчево,
Юлски отнесено,
Безтелесно, зелено,
Опиянено…
В ритъма на страстно
Танго
Аквамаринено
Елиминира
Житейската реалност…
Изблици на цветове и звуци
В пространството
Отсам, зад кожата ми. И
Толкова красиви са светът и хората.....



***
лятото
изцежда се
през пръстите ми
сякаш
вино
амфорно
шепнешком разрошва
мислите ми
изтръпнали от самота

Няма коментари: