Начало и продължение

По принцип не обичам думите и говоренето. Въпреки че съм филолог :) или може би именно поради това?
Толкова текстове са прочетени, изписани, анализирани, преведени.....че разбираш - истината не е в думите и в говоренето....Истината не се предава от уста на уста и от ухо на ухо....тя - твоята лична истина - може да се роди само в дълбините на същността ти, в момент на мълчание и уединение. Не в ума, не като резултат на четенето на умни книги и трупането на интелектуален багаж. Хиляди чужди възприети истини не правят твоята лична истина.
Не проповядвам, не убеждавам, не споря. Съзнанието ми е отворено за всичко и за всеки и се радвам, когато срещам себеподобни. Признавам правото на всеки да има своя истина - уникална и неповторима, както е уникален и неповторим всеки от нас. Но моментално преставам да възприемам сериозно човек, ако виждам, че интелектът не е подкрепен от сърдечност. Човек с интелект, но без сърце ми прилича на робот, с който може да се общува, но струва ли си?
Единственият грях за мен е СЪЗНАТЕЛНОТО правене на зло, причиняване на болка, подлагане на крак. Осъзнатата грешка, стъпване накриво не мога да нарека грях. Всички грешим, докато сме живи. Простила съм всичко на всички предварително. Освен вече споменатия единствен грях. Тогава мога да отвърна. Без угризения на съвестта. Сигурно се чете в погледа ми. Затова, с Божията помощ, злото и болката, причинени от други, ме заобикалят. Вече.
Много болеше, докато се научих да живея.
Грешки, грешки, грешки...
Уроци, уроци, уроци...
Преговори на материала...докато го научиш...
Сълзи, отчаяние, обърканост и отпуснати ръце...
Сърце-пепелище, което не вярваше, че някога отново ще бъде живо...
"Ако минавате през ада, не спирайте да вървите".
Спасението е във вървенето. Напред. Щом нещо има начало, то има и край - неизбежно е.
Номерът е да издържиш пътя, да намериш вътре в себе си силите, мъдростта, разбирането, които Творецът е заложил в теб заедно със съдбата ти с всичките й перипетии и уроци.
Всичко, което ти е нужно, за да живееш в хармония със себе си и света, си е вътре в теб - от самото ти раждане. Никога и никъде не изчезва. Просто се оказва затрупано под илюзии, условности, "възпитание", чужди истини,правила и догми...и - спомени - о, спомените, тези наши мили мъртъвци, които понякога се вкопчват в краката ни, увисват на врата ни и не ни дават и крачка да направим напред...
Днес, както винаги, съм тук и сега. С мисъл единствено за бъдещето. Такова, каквото аз си го направя. За което единствено аз съм отговорна.
Никой не може да ми причини зло, ако не вижда, че аз съм готова да му го позволя.
Никой не може да ме направи щастлива, ако аз не съм отворена за щастието.