четвъртък, 20 ноември 2008 г.

Моментална снимка

Събличам стерилната своя същност
като случайно наметнато чуждо палто...
(началото на едно отдаавнашно стихотворение)

Събличам от себе си
мъжа и бащата.
Събличам годините
с цигара в ръката
(ненадеждна спирачка
за женските сълзи).

Събличам очите си,
преизпълнени
с този наш свят.
Събличам се бавно,
без да поглеждам
назад.

Събличам острия ум,
като бръснач наточен
от самото ми битие.
Събличам железния дух,
желязната воля...
без да мисля
добре ли е това
или зле.

Събличам от себе си
кожа след кожа,
факт подир факт,
години и месеци,
мисъл след мисъл....
Свличам
всичко,
което
е трупал
животът.
Само
тогава
оставам
аз - истинската.
АЗ - ЖЕНАТА.
...така съм орисана.....